Хляб от Бога

20-04-2013

От 2003 до 2011 година се занимaвах активно с полуляризирането на моя роден край, не само в България, но и по света. Почти 10 години се опитвах да накарам системата да се промени, за да заработи в полза на региона, но не успях.
В началото на 2012 г., във връзка с Международната туристическа борса в София, направих последен опит в тази насока, при който се роди туристически продукт и дори спечeлихме награда за най-атрактивно представяне. Представям ви една разходка назад във времето със загадъчното наименование „Хляб от Бога”, сътворена от добрите познания за историята на археолога Георги Ганецовски и творческите умения на режисьора Георги Врабчев, изпълнена от театрална група „Темп”.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

ЛИМЕЦЪТ ОТ НЕОЛИТА

В края на VII и началото на VI хилядолетия преди Христа е в ход така наречената неолитна революция. Тя се характеризира с поява на най-ранната изкуствено добита от човек материя – керамиката, строителство на жилища от дърво и глина и активно използване на мотичното, а по-късно и орно земеделие. В раннонеолитното селище Оходен-Валога, Врачански регион, както и на много други археологически обекти в България, при археологически разкопки са открити овъглени семена от най-древната зърнена култура отглеждана в плитко обработени ниви – еднозърнестия плевест лимец. Изследванията показват, че тази житна култура е силно устойчива на капризите на времето като мраз, суша, киша и вредни лъчения, заради четворно-пластовото покритие на семената.

Това откритие, заедно с най-ранните мелници от камък са важно доказателство за появата на първата земеделска култура в Северозападна България още през VII хилядолетие преди Христа. За извличане на максимална информация за хранителната диета на хората през новокаменната епоха, археолозите започнаха експериментални демонстрации свързани с отглеждане на еднозърнест лимец, добив на брашно с използване на праисторическите технологии, замесване на питки и тяхното изпичане върху каменни плочи на жарава. Дегустацията на получения ароматен хляб, съдържащ само брашно от лимец и сол, дава ясна представа за вкусовите му качества от преди осем хиляди години.

За първи път в България през 2012 година е извършена пълна реконструкция на ранното земеделие и производство на хляб от времето на началото на новокаменната епоха (VII-VI хил.пр.Хр). Производствените дейности имат ритуален характер, като обредните дейности са извършени от театрална група ТЕМП-Враца. Проследява се целия земеделски цикъл:
- Засяване на лимец в естествена среда през месец септември, свързан с есенното слънчево равноденствие. Сеитбата е предходена от мотична обработка на земята с неолитна технология чрез дървени колове и кремъчни копачки.
- Земеделски ритуал за плодородие през времето на зимното слънцестоене (21-ви септември).
- Земеделски ритуал за плодородие през времето на пролетното равноденствие слънцестоене (21-ви март).
- Земеделски ритуал за плодородие през времето на лятното слънцестоене (21-ви юни).
- Жътва на узрелите житни растения през месец юли с използване на дървени сърпове снабдени с кремъчни зъбци и вършитба на житните класове.
- Демонстрации на мелене на жито в ръчна каменна мелница и каменен хаван; замесване на тесто и изпичане на питки върху камък на жарава. Производството на хляб е организирано така, че всеки желаещ би могъл да си приготви и опита хляб. Всеки посетител има възможност пряко да се включи в експерименталните демонстрации според собствен избор.
- Дегустации на готовите хлебни питки.
Експериментите по производство на хляб от еднозърнест лимец са съпътствани с атрактивен спектакъл на озаглавен “Хляб от Бога”.

Еденозърнестият и двузърнест лимец (Triticum monococcum и Triticum dicoccum) е най-древния вид от групата на покритосеменните или несъщински пшеници. При вършитба стъблото на тези пшеници се начупва, а зърното остава здраво обвито в няколко слоя плеви. За да бъде използвано за храна се налага допълнително олющване. На двата вида лимец древните българи казвали капладжа. Покълналите зърна от лимец са носители на готови за усвояване витамини, на естествени ензими и първично структурирани белтъчини в значително по-голяма степен отколкото кълновете на другите пшеници. Значителното съдържание на витамин Е оказва защитно действие върху кръвоносните съдове, подпомага извеждането на отровите от организма и има пряко отношение към дейността на жлезите с вътрешна секреция и особено половите жлези. Наричат покълналия лимец “храна на старостта” заради богатото съдържание на растителни хормони. Брашното от лимец почти не съдържа веществото глутен, което в съвременните зърна на меката и твърда пшеница е почти 80% от общия протеин. Глутенът уврежда лигавицата на тънките черва и причинява ентерит. Структурата на глутена в лимеца, до колкото го има е значително по-щадяща.

Георги Ганецовски
 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

© 2013 Петър Петров. Всички снимки и материали са с авторски права. Използването им без разрешение от автора е забранено.


eXTReMe Tracker